Няма те

В душата широко скроена, 

в сърце, посиняло от стискане,

във ъгъла, занемарена -

свети прашинка от "Искам те!"

В деня чер, като въглища, 

на горска поляна в омаята,

в хаос от разхвърляни пътища - 

среща се още "Желая те!"

В молитви в стих изшептени, 

в крясък от ядно отричане, 

в кълбо разбеснели се вени - 

остава парченце "Обичам те!"

Но в прошка от сълзи изкривена

и дух, банкрутирал от даване, 

с теглото на цяла Вселена-

върху мене стоварва се "Няма те! "