Няма те... няма те вече...
...навън е студено
и толкова тихо,
че всяка сълза се превръща
в замръзнала нота…
Само тъгата обгръща
с проплакани стихове,
а толкова тихо е
и толкова снежно,
че сякаш студа
кръвта днес на лед ще превърне.
Протягам към тебе ръце,
с толкова нежност,
но вместо мен
смъртта те прегърна
в студената и безшумната вечер.
Отиде си. Нейде далече…
Две кротки сълзи се отрониха
да напомнят, че
няма те… няма те вече…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирен Todos los derechos reservados
