14.08.2022 г., 17:42 ч.

Няма те... няма те вече... 

  Поезия » Друга
790 2 5

...навън е студено

и толкова тихо,

че всяка сълза се превръща

в замръзнала нота…

 

Само тъгата обгръща

с проплакани стихове,

а толкова тихо е

и толкова снежно,

че сякаш студа

кръвта днес на лед ще превърне.

Протягам към тебе ръце,

с толкова нежност,

но вместо мен

смъртта те прегърна

в студената и безшумната вечер.

Отиде си. Нейде далече…

Две кротки сълзи се отрониха

да напомнят, че

няма те… няма те вече…

© Ирен Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Това, което душата премълчава »

24 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??