Няма те... няма те вече...
...навън е студено
и толкова тихо,
че всяка сълза се превръща
в замръзнала нота…
Само тъгата обгръща
с проплакани стихове,
а толкова тихо е
и толкова снежно,
че сякаш студа
кръвта днес на лед ще превърне.
Протягам към тебе ръце,
с толкова нежност,
но вместо мен
смъртта те прегърна
в студената и безшумната вечер.
Отиде си. Нейде далече…
Две кротки сълзи се отрониха
да напомнят, че
няма те… няма те вече…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
