10 abr 2024, 14:58

Нямах време за другото Сбогом

  Poesía
380 2 3

НЯМАХ ВРЕМЕ ЗА ДРУГОТО СБОГОМ

 

Щом си тръгна, ще знам, че е време

да разкажа каквото научих.

Всяка болка познавам и тремор

на бедняк, и на бродещо куче,

тишина – благодатна и бяла,

ослепял от дъгата жасмин,

спойката между разум и тяло

до горчивия въздих – Амин!

Ще помахам за сбогом на всички –

за когото това е значимо.

До последно твърдя, че обичах –

всеотдайно и непоправимо.

Тъжен свят, знам, че вярно ти служих,

и докрая раздавах надежда –

но когато се чувствам ненужна,

моят избор до малко се свежда –

да оставя стиха недописан

и с кървящи от изгрева рими.

Друг, навярно на обич орисан,

ще превърже словата раними.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...