10 abr 2024, 14:58

Нямах време за другото Сбогом

  Poesía
383 2 3

НЯМАХ ВРЕМЕ ЗА ДРУГОТО СБОГОМ

 

Щом си тръгна, ще знам, че е време

да разкажа каквото научих.

Всяка болка познавам и тремор

на бедняк, и на бродещо куче,

тишина – благодатна и бяла,

ослепял от дъгата жасмин,

спойката между разум и тяло

до горчивия въздих – Амин!

Ще помахам за сбогом на всички –

за когото това е значимо.

До последно твърдя, че обичах –

всеотдайно и непоправимо.

Тъжен свят, знам, че вярно ти служих,

и докрая раздавах надежда –

но когато се чувствам ненужна,

моят избор до малко се свежда –

да оставя стиха недописан

и с кървящи от изгрева рими.

Друг, навярно на обич орисан,

ще превърже словата раними.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...