Нямах време за другото Сбогом
НЯМАХ ВРЕМЕ ЗА ДРУГОТО СБОГОМ
Щом си тръгна, ще знам, че е време
да разкажа каквото научих.
Всяка болка познавам и тремор
на бедняк, и на бродещо куче,
тишина – благодатна и бяла,
ослепял от дъгата жасмин,
спойката между разум и тяло
до горчивия въздих – Амин!
Ще помахам за сбогом на всички –
за когото това е значимо.
До последно твърдя, че обичах –
всеотдайно и непоправимо.
Тъжен свят, знам, че вярно ти служих,
и докрая раздавах надежда –
но когато се чувствам ненужна,
моят избор до малко се свежда –
да оставя стиха недописан
и с кървящи от изгрева рими.
Друг, навярно на обич орисан,
ще превърже словата раними.
© Валентина Йотова All rights reserved.
