7 abr 2009, 16:25

О т р а ж е н и е 

  Poesía » Odas y poemas
1105 0 19








отровено от нечие ридание

се спуска нощно наметало

затварят се аортните вибрации

на млад живот осиротял

жадувана асоциация за ритъм

с пулсиращо във него отчаяние

навява спомени намачкани

покрити със вълнуващи реликви

но и с кал


 

замръзнал танц

в загатнатото щастие

отнася бегъл порив в самота

и радостта загубва смисъл

и тъгата

а любовта превръща се

в недосегаема мечта


 

забързано сърце застива

и съзира отведнъж душата

усмихната грижовна и добра

напускаща приживе тя телата

възможно ли е да се срещнат

още живото сърце

със своята душа


 

а в огледалото погледната

бе тя саката

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 


ЧАР, приживе

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??