7.04.2009 г., 16:25 ч.

О т р а ж е н и е 

  Поезия » Оди и поеми
1175 0 19
отровено от нечие ридание
се спуска нощно наметало
затварят се аортните вибрации
на млад живот осиротял
жадувана асоциация за ритъм
с пулсиращо във него отчаяние
навява спомени намачкани
покрити със вълнуващи реликви
но и с кал
замръзнал танц
в загатнатото щастие
отнася бегъл порив в самота ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??