О т р а ж е н и е
отровено от нечие ридание
се спуска нощно наметало
затварят се аортните вибрации
на млад живот осиротял
жадувана асоциация за ритъм
с пулсиращо във него отчаяние
навява спомени намачкани
покрити със вълнуващи реликви
но и с кал
замръзнал танц
в загатнатото щастие
отнася бегъл порив в самота
и радостта загубва смисъл
и тъгата
а любовта превръща се
в недосегаема мечта
забързано сърце застива
и съзира отведнъж душата
усмихната грижовна и добра
напускаща приживе тя телата
възможно ли е да се срещнат
още живото сърце
със своята душа
а в огледалото погледната
бе тя саката
ЧАР, приживе
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
