12 mar 2013, 20:20

Обич 

  Poesía
417 0 1

Видях те и сърцето ми угасна

от пламък чужд ми, и до днес

някак си детето в мен порасна,

всяка вечер беше до разцъфналия лес.

 

Защото нали там се запознахме,

нали там се случи пърхането на крила,

нали там в другия себе си познахме,

нали там уцели ни любовната стрела.

 

И ето ни, до днес ний там седиме

под шекспировата, нестихваща любов,

един над друг продължаваме да бдиме

посрещайки света различен, някак нов...

© Лидия Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??