Обич

Poetry

529 0 1

Видях те и сърцето ми угасна

от пламък чужд ми, и до днес

някак си детето в мен порасна,

всяка вечер беше до разцъфналия лес.

Защото нали там се запознахме,

нали там се случи пърхането на крила,

нали там в другия себе си познахме,

нали там уцели ни любовната стрела.

И ето ни, до днес ний там седиме

под шекспировата, нестихваща любов,

един над друг продължаваме да бдиме

посрещайки света различен, някак нов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0