Обич
Видях те и сърцето ми угасна
от пламък чужд ми, и до днес
някак си детето в мен порасна,
всяка вечер беше до разцъфналия лес.
Защото нали там се запознахме,
нали там се случи пърхането на крила,
нали там в другия себе си познахме,
нали там уцели ни любовната стрела.
И ето ни, до днес ний там седиме
под шекспировата, нестихваща любов,
един над друг продължаваме да бдиме
посрещайки света различен, някак нов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Василева Всички права запазени
