11 mar 2015, 19:40

Обич във обич

660 0 9

                                                О Б И Ч   В Ъ В   О Б И Ч  

 

 

                                                  Обич ни свързва – любов голяма.

                                                  За нея пречка и мярка няма.

                                                  Обич, която все ни огрява –

                                                  сила, надежда,  вяра ни дава.

 

                                                  Огън запален, който ни топли

                                                  във буйна радост и в тихи вопли.

                                                  Ту в пламък лумне и аленее,

                                                  ту въглен гаснещ, но все живее...

 

                                                 И преминават дни и недели –

                                                 радост познали, болка видели,

                                                 но длани с длани  все се преплитат,

                                                 време не мерят, нищо не питат...

 

                                                 Че що е време? Да си отива!

                                                 Обич във обич нека се влива!

                                                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти,
    Никола, за вниманието и добрите думи!
    Желая ти хубав ден и ведро настроение!
  • Чудесен стих, Стойна!Харесах и го оценявам!
    Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Добро утро на всички, които ме посетихте. Радвом се от сърце,
    че ви харесва и благодаря от сърце за чудесните коментари!
    Желая ви нови творчески успехи и ползотворен ден!
  • Нека!!! Топли поздрави!
  • Напевен и приятен за четене стих - хареса ми!
    Поздрав!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...