11.03.2015 г., 19:40

Обич във обич

661 0 9

                                                О Б И Ч   В Ъ В   О Б И Ч  

 

 

                                                  Обич ни свързва – любов голяма.

                                                  За нея пречка и мярка няма.

                                                  Обич, която все ни огрява –

                                                  сила, надежда,  вяра ни дава.

 

                                                  Огън запален, който ни топли

                                                  във буйна радост и в тихи вопли.

                                                  Ту в пламък лумне и аленее,

                                                  ту въглен гаснещ, но все живее...

 

                                                 И преминават дни и недели –

                                                 радост познали, болка видели,

                                                 но длани с длани  все се преплитат,

                                                 време не мерят, нищо не питат...

 

                                                 Че що е време? Да си отива!

                                                 Обич във обич нека се влива!

                                                 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,
    Никола, за вниманието и добрите думи!
    Желая ти хубав ден и ведро настроение!
  • Чудесен стих, Стойна!Харесах и го оценявам!
    Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Добро утро на всички, които ме посетихте. Радвом се от сърце,
    че ви харесва и благодаря от сърце за чудесните коментари!
    Желая ви нови творчески успехи и ползотворен ден!
  • Нека!!! Топли поздрави!
  • Напевен и приятен за четене стих - хареса ми!
    Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....