О Б И Ч В Ъ В О Б И Ч
Обич ни свързва – любов голяма.
За нея пречка и мярка няма.
Обич, която все ни огрява –
сила, надежда, вяра ни дава.
Огън запален, който ни топли
във буйна радост и в тихи вопли.
Ту в пламък лумне и аленее,
ту въглен гаснещ, но все живее...
И преминават дни и недели –
радост познали, болка видели,
но длани с длани все се преплитат,
време не мерят, нищо не питат...
Че що е време? Да си отива!
Обич във обич нека се влива!
© Стойна Димова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
