О Б И Ч В Ъ В О Б И Ч
Обич ни свързва – любов голяма.
За нея пречка и мярка няма.
Обич, която все ни огрява –
сила, надежда, вяра ни дава.
Огън запален, който ни топли
във буйна радост и в тихи вопли.
Ту в пламък лумне и аленее,
ту въглен гаснещ, но все живее...
И преминават дни и недели –
радост познали, болка видели,
но длани с длани все се преплитат,
време не мерят, нищо не питат...
Че що е време? Да си отива!
Обич във обич нека се влива!
© Стойна Димова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
