О Б И Ч В Ъ В О Б И Ч
Обич ни свързва – любов голяма.
За нея пречка и мярка няма.
Обич, която все ни огрява –
сила, надежда, вяра ни дава.
Огън запален, който ни топли
във буйна радост и в тихи вопли.
Ту в пламък лумне и аленее,
ту въглен гаснещ, но все живее...
И преминават дни и недели –
радост познали, болка видели,
но длани с длани все се преплитат,
време не мерят, нищо не питат...
Че що е време? Да си отива!
Обич във обич нека се влива!
© Стойна Димова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
