20 sept 2022, 15:11  

Обичах ви

  Poesía
832 4 21

                           Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
                           изгарях и от ревност, и от страст;
                          обичах ви тъй искрено, тъй нежно
                           дано ви друг обикне както аз. 
 

                                А.С.Пушкин (превод:Г. Джагаров)

 

Обичаме се силно, но наужким. 

Изгаряме от похот и от сласт.
Като герои от романите на Пушкин,
влюбени сме лудо, ала в нас. 

 

Обичаме се искрено – на думи. 
Усмихваме се мило – за пред вас,
а стиснали в гърлата си куршуми
изчакваме най-сигурния час. 

 

Обичаме се нежно, ала в суми. 
Мечтаем ний единствено за власт.
Щедри сме, но само на заблуди. 
Дано не ви обикне – някой като нас!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз най го харесвам в оригинал, има ритъм и мелодия. Неслучайно казват за Александър Сергеевич, че е гений:

    "Я вас любил: любовь еще, быть может,
    В душе моей угасла не совсем;
    Но пусть она вас больше не тревожит;
    Я не хочу печалить вас ничем.
    Я вас любил безмолвно, безнадежно,
    То робостью, то ревностью томим;
    Я вас любил так искренно, так нежно,
    Как дай вам Бог любимой быть другим."

    Толкова. 😊
  • Благодаря ти, Петър за прочита и коментара. Тогава на този превед попаднах. И дори бях забравила да напиша чий е. Но много бързо ме поправиха. Та вече няма да забравям.
  • Този некадърник Джагаров си е чесал молива, докато е превеждал Пушкин - за да се подмаже на господарите си, а твоето стихотворение, Вили, е хубаво. 😊
  • Харито
  • Обичай и пиши!
    Виолета, виола, витална...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...