20.09.2022 г., 15:11  

Обичах ви

838 4 21

                           Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
                           изгарях и от ревност, и от страст;
                          обичах ви тъй искрено, тъй нежно
                           дано ви друг обикне както аз. 
 

                                А.С.Пушкин (превод:Г. Джагаров)

 

Обичаме се силно, но наужким. 

Изгаряме от похот и от сласт.
Като герои от романите на Пушкин,
влюбени сме лудо, ала в нас. 

 

Обичаме се искрено – на думи. 
Усмихваме се мило – за пред вас,
а стиснали в гърлата си куршуми
изчакваме най-сигурния час. 

 

Обичаме се нежно, ала в суми. 
Мечтаем ний единствено за власт.
Щедри сме, но само на заблуди. 
Дано не ви обикне – някой като нас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз най го харесвам в оригинал, има ритъм и мелодия. Неслучайно казват за Александър Сергеевич, че е гений:

    "Я вас любил: любовь еще, быть может,
    В душе моей угасла не совсем;
    Но пусть она вас больше не тревожит;
    Я не хочу печалить вас ничем.
    Я вас любил безмолвно, безнадежно,
    То робостью, то ревностью томим;
    Я вас любил так искренно, так нежно,
    Как дай вам Бог любимой быть другим."

    Толкова. 😊
  • Благодаря ти, Петър за прочита и коментара. Тогава на този превед попаднах. И дори бях забравила да напиша чий е. Но много бързо ме поправиха. Та вече няма да забравям.
  • Този некадърник Джагаров си е чесал молива, докато е превеждал Пушкин - за да се подмаже на господарите си, а твоето стихотворение, Вили, е хубаво. 😊
  • Харито
  • Обичай и пиши!
    Виолета, виола, витална...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...