21 may 2024, 9:56

Обичам те, Вечност 

  Poesía » Verso acróstico
818 17 45

 

Отново се озъртаме в оазиси

Безкрайни багри в бреговете буйстват

Искрите истински не са изгаснали

Часовници чертаят чисти чувства

Акации акрилни си намятаме

Мистичен мрак моментите намества

Тогава търсят се - треперещи телата ни

Единствени в елмазената есен!

Вятър върховете ни връхлита

Ехото едвам ечи с елите

Чакани човешките ни чувства

Нощем ни настигат непропуснати

Орисва ни очакваното чудо

Съдбата свободата ни събуди

Тайна, търсещи, творим тогава

Танц и тържество твори светът!

© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??