Обичам те, Вечност
Отново се озъртаме в оазиси
Безкрайни багри в бреговете буйстват
Искрите истински не са изгаснали
Часовници чертаят чисти чувства
Акации акрилни си намятаме
Мистичен мрак моментите намества
Тогава търсят се - треперещи телата ни
Единствени в елмазената есен!
Вятър върховете ни връхлита
Ехото едвам ечи с елите
Чакани човешките ни чувства
Нощем ни настигат непропуснати
Орисва ни очакваното чудо
Съдбата свободата ни събуди
Тайна, търсещи, творим тогава
Танц и тържество твори светът!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
