21.05.2024 г., 9:56 ч.

Обичам те, Вечност 

  Поезия » Акростихове
1110 17 45
Отново се озъртаме в оазиси
Безкрайни багри в бреговете буйстват
Искрите истински не са изгаснали
Часовници чертаят чисти чувства
Акации акрилни си намятаме
Мистичен мрак моментите намества
Тогава търсят се - треперещи телата ни
Единствени в елмазената есен!
Вятър върховете ни връхлита
Ехото едвам ечи с елите
Чакани човешките ни чувства
Нощем ни настигат непропуснати ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Шифърът на Леонардо: Да закодираме скрито послание в поезията си »

1 място

Предложения
: ??:??