21 мая 2024 г., 09:56

Обичам те, Вечност 

  Поэзия » Акростихи
1073 17 45
Отново се озъртаме в оазиси
Безкрайни багри в бреговете буйстват
Искрите истински не са изгаснали
Часовници чертаят чисти чувства
Акации акрилни си намятаме
Мистичен мрак моментите намества
Тогава търсят се - треперещи телата ни
Единствени в елмазената есен!
Вятър върховете ни връхлита
Ехото едвам ечи с елите
Чакани човешките ни чувства
Нощем ни настигат непропуснати ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??