21 мая 2024 г., 09:56

Обичам те, Вечност 

  Поэзия » Акростихи
819 17 45

 

Отново се озъртаме в оазиси

Безкрайни багри в бреговете буйстват

Искрите истински не са изгаснали

Часовници чертаят чисти чувства

Акации акрилни си намятаме

Мистичен мрак моментите намества

Тогава търсят се - треперещи телата ни

Единствени в елмазената есен!

Вятър върховете ни връхлита

Ехото едвам ечи с елите

Чакани човешките ни чувства

Нощем ни настигат непропуснати

Орисва ни очакваното чудо

Съдбата свободата ни събуди

Тайна, търсещи, творим тогава

Танц и тържество твори светът!

© Антоанета Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??