С благодарност на Смиф.
Дишам
Обичаш ли ме? Казваш ми, че няма
защо за очевидното да питам.
„Нали съм с теб, мъниче.” И за двама
един след друг прилежно съмват дните.
И две кафета вдигат сутрин пàра,
две чаши вино вечер звън разменят.
Но знаеш ли как дупка в мен прогаря
гърбът ти нощем в двойната постеля,
как сънищата тръгват в две посоки...
И тихо под чаршафите издиша ...