Обичаш ли ме
С благодарност на Смиф.
Дишам
Обичаш ли ме? Казваш ми, че няма
защо за очевидното да питам.
„Нали съм с теб, мъниче.” И за двама
един след друг прилежно съмват дните.
И две кафета вдигат сутрин пàра,
две чаши вино вечер звън разменят.
Но знаеш ли как дупка в мен прогаря
гърбът ти нощем в двойната постеля,
как сънищата тръгват в две посоки...
И тихо под чаршафите издиша
една любов, потънала дълбоко
във диплите на своя свят предишен.
А аз събирам рехави трошици,
пробили през домашната апнея
и храня прегладнелите си птици
с надеждата отново да запеят,
да изкълват, до брънка да разнищят
на навика удобната пижама
и устните спасително да вдишат
поканата на голото ти рамо.
Тогава ще мълча. Щастлива лира.
Морето си брегът нима разпитва,
щом с всяка песъчинка завибрира
под търсещите пръсти на вълните.
© Росица All rights reserved.
