19 may 2007, 14:02

ОБИДА

  Poesía
1.1K 0 11
 

О б и д а

Тежко тупна сълзата ми синя

по средата на летния мрак

и в горещия сив прахоляк

избуя лъчезарна градина:


под гигантски лалета - камбани

се разливаше божият звън

и разцъфваха в пеещи рани

голи рози, кървящи  насън. 


Теменуги  в прегръдки уханни,

прималели от нежност и  страст

се увиваха с крехки лиани 

по стеблото на лавъров храст...


   Там щурците със златни антени

   всред струяща от тях  светлина

   и тревите със саби зелени

   бранят целият  свят от злина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...