Забравил (Забраван Забраванов) Забравил (Забраван Забраванов)
46
19 may 2007, 14:02

ОБИДА

  Poesía
1.1K 0 11
 

О б и д а

Тежко тупна сълзата ми синя

по средата на летния мрак

и в горещия сив прахоляк

избуя лъчезарна градина:


под гигантски лалета - камбани

се разливаше божият звън

и разцъфваха в пеещи рани

голи рози, кървящи  насън. 


Теменуги  в прегръдки уханни,

прималели от нежност и  страст

се увиваха с крехки лиани 

по стеблото на лавъров храст...


   Там щурците със златни антени

   всред струяща от тях  светлина

   и тревите със саби зелени

   бранят целият  свят от злина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0