19.05.2007 г., 14:02 ч.

ОБИДА 

  Поезия
832 0 11
 

О б и д а

Тежко тупна сълзата ми синя

по средата на летния мрак

и в горещия сив прахоляк

избуя лъчезарна градина:


под гигантски лалета - камбани

се разливаше божият звън

и разцъфваха в пеещи рани

голи рози, кървящи  насън. 


Теменуги  в прегръдки уханни,

прималели от нежност и  страст

се увиваха с крехки лиани 

по стеблото на лавъров храст...


   Там щурците със златни антени

   всред струяща от тях  светлина

   и тревите със саби зелени

   бранят целият  свят от злина.

© Забраван Забраванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??