May 19, 2007, 2:02 PM

ОБИДА

  Poetry
1.1K 0 11
 

О б и д а

Тежко тупна сълзата ми синя

по средата на летния мрак

и в горещия сив прахоляк

избуя лъчезарна градина:


под гигантски лалета - камбани

се разливаше божият звън

и разцъфваха в пеещи рани

голи рози, кървящи  насън. 


Теменуги  в прегръдки уханни,

прималели от нежност и  страст

се увиваха с крехки лиани 

по стеблото на лавъров храст...


   Там щурците със златни антени

   всред струяща от тях  светлина

   и тревите със саби зелени

   бранят целият  свят от злина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...