May 19, 2007, 2:02 PM

ОБИДА 

  Poetry
829 0 11
 

О б и д а

Тежко тупна сълзата ми синя

по средата на летния мрак

и в горещия сив прахоляк

избуя лъчезарна градина:


под гигантски лалета - камбани

се разливаше божият звън

и разцъфваха в пеещи рани

голи рози, кървящи  насън. 


Теменуги  в прегръдки уханни,

прималели от нежност и  страст

се увиваха с крехки лиани 

по стеблото на лавъров храст...


   Там щурците със златни антени

   всред струяща от тях  светлина

   и тревите със саби зелени

   бранят целият  свят от злина.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??