ОБИДА
О б и д а
Тежко тупна сълзата ми синя
по средата на летния мрак
и в горещия сив прахоляк
избуя лъчезарна градина:
под гигантски лалета - камбани
се разливаше божият звън
и разцъфваха в пеещи рани
голи рози, кървящи насън.
Теменуги в прегръдки уханни,
прималели от нежност и страст
се увиваха с крехки лиани
по стеблото на лавъров храст...
Там щурците със златни антени
всред струяща от тях светлина
и тревите със саби зелени
бранят целият свят от злина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Забраван Забраванов Все права защищены
