Обикновен живот
...от вечните въпроси
И съ́лзите от радост са солени,
от сладост любовта горчи,
на самотата свободата най тежи,
животът никога не пита
какво да дава и какво да вземе...
Сред хаоса на неизречени слова
и утрини с проспани изгреви,
безбройни нощи без звезди и без луна
цветя без мирис, птици без крила,
и стъпките, удавени в дъжда,
хиляди пъти до болка ограбван,
с рани безчетни белязан,
пъзел парче по парче залепен,
цял живот ред по ред
ту рушен, ту наново граден.
А малкото останало зръ́нце
опазено от бури и от време,
дълбоко в тебе вкоренено,
незабележимо и безмълвно
отново и отново ще покълва!
12,01,2020
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© П Антонова Todos los derechos reservados
Всеки стих поотделно ми харесва, а диригентът на оркестъра "ту рушен, ту наново граден" от вечните въпроси 