12 янв. 2020 г., 19:20  

Обикновен живот

1.4K 4 5

...от вечните въпроси

 

 

И съ́лзите от радост са солени,

от сладост любовта горчи,

на самотата свободата най тежи,

животът никога не пита

какво да дава и какво да вземе...

 

Сред хаоса на неизречени слова

и утрини с проспани изгреви,

безбройни нощи без звезди и без луна

цветя без мирис, птици без крила,

и стъпките, удавени в дъжда,

 

хиляди пъти до болка ограбван,

с рани безчетни белязан,

пъзел парче по парче залепен,

цял живот ред по ред

ту рушен, ту наново граден.

 

А малкото останало зръ́нце

опазено от бури и от време,

дълбоко в тебе вкоренено,

незабележимо и безмълвно

отново и отново ще покълва!

 

12,01,2020
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© П Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нищо обикновено няма в живота, Пепи.
  • Хареса ми.
  • Благодаря на всички ви!

    ИнаКалина (Красимира Чакърова) - хванала си ме в крачка! Чета, гледам, слушам, и си мисля: значи всеки публично известен останалите никому известни, обикновени хора, минава за необикновен, а всъщност няма обикновен живот и обикновени хора, защото сам по себе си животът е необикновен, а по кой път ще го извървиш не е най-важното, стига да е твоят път. Така и започнах да го пиша - кротко, монотонно, докато един вътрешен глас не ме подсети, че няма нито само розово, нито само черно, а по-скоро имаме различни възприятия и усещания за нещата от живота.

    Ангелче13 (Паднал ангел) - да, ангелче, решенията са избор, резултата е избор на живота

    Деничке - ще мине и тази зима!
  • Поздрав, Пепи 😊
  • Забелязала съм, че имаш способността рязко да сменяш ритъма... тъкмо се отпусне човек на нежния звук и издумка някоя чинела Всеки стих поотделно ми харесва, а диригентът на оркестъра "ту рушен, ту наново граден" от вечните въпроси .

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...