12.01.2020 г., 19:20  

Обикновен живот

1.4K 4 5

...от вечните въпроси

 

 

И съ́лзите от радост са солени,

от сладост любовта горчи,

на самотата свободата най тежи,

животът никога не пита

какво да дава и какво да вземе...

 

Сред хаоса на неизречени слова

и утрини с проспани изгреви,

безбройни нощи без звезди и без луна

цветя без мирис, птици без крила,

и стъпките, удавени в дъжда,

 

хиляди пъти до болка ограбван,

с рани безчетни белязан,

пъзел парче по парче залепен,

цял живот ред по ред

ту рушен, ту наново граден.

 

А малкото останало зръ́нце

опазено от бури и от време,

дълбоко в тебе вкоренено,

незабележимо и безмълвно

отново и отново ще покълва!

 

12,01,2020
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нищо обикновено няма в живота, Пепи.
  • Хареса ми.
  • Благодаря на всички ви!

    ИнаКалина (Красимира Чакърова) - хванала си ме в крачка! Чета, гледам, слушам, и си мисля: значи всеки публично известен останалите никому известни, обикновени хора, минава за необикновен, а всъщност няма обикновен живот и обикновени хора, защото сам по себе си животът е необикновен, а по кой път ще го извървиш не е най-важното, стига да е твоят път. Така и започнах да го пиша - кротко, монотонно, докато един вътрешен глас не ме подсети, че няма нито само розово, нито само черно, а по-скоро имаме различни възприятия и усещания за нещата от живота.

    Ангелче13 (Паднал ангел) - да, ангелче, решенията са избор, резултата е избор на живота

    Деничке - ще мине и тази зима!
  • Поздрав, Пепи 😊
  • Забелязала съм, че имаш способността рязко да сменяш ритъма... тъкмо се отпусне човек на нежния звук и издумка някоя чинела Всеки стих поотделно ми харесва, а диригентът на оркестъра "ту рушен, ту наново граден" от вечните въпроси .

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...