12.01.2020 г., 19:20 ч.  

Обикновен живот 

  Поезия » Философска
946 4 5

...от вечните въпроси

 

 

И съ́лзите от радост са солени,

от сладост любовта горчи,

на самотата свободата най тежи,

животът никога не пита

какво да дава и какво да вземе...

 

Сред хаоса на неизречени слова

и утрини с проспани изгреви,

безбройни нощи без звезди и без луна

цветя без мирис, птици без крила,

и стъпките, удавени в дъжда,

 

хиляди пъти до болка ограбван,

с рани безчетни белязан,

пъзел парче по парче залепен,

цял живот ред по ред

ту рушен, ту наново граден.

 

А малкото останало зръ́нце

опазено от бури и от време,

дълбоко в тебе вкоренено,

незабележимо и безмълвно

отново и отново ще покълва!

 

12,01,2020
 

© П Антонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нищо обикновено няма в живота, Пепи.
  • Хареса ми.
  • Благодаря на всички ви!

    ИнаКалина (Красимира Чакърова) - хванала си ме в крачка! Чета, гледам, слушам, и си мисля: значи всеки публично известен останалите никому известни, обикновени хора, минава за необикновен, а всъщност няма обикновен живот и обикновени хора, защото сам по себе си животът е необикновен, а по кой път ще го извървиш не е най-важното, стига да е твоят път. Така и започнах да го пиша - кротко, монотонно, докато един вътрешен глас не ме подсети, че няма нито само розово, нито само черно, а по-скоро имаме различни възприятия и усещания за нещата от живота.

    Ангелче13 (Паднал ангел) - да, ангелче, решенията са избор, резултата е избор на живота

    Деничке - ще мине и тази зима!
  • Поздрав, Пепи 😊
  • Забелязала съм, че имаш способността рязко да сменяш ритъма... тъкмо се отпусне човек на нежния звук и издумка някоя чинела Всеки стих поотделно ми харесва, а диригентът на оркестъра "ту рушен, ту наново граден" от вечните въпроси .
Предложения
: ??:??