Jan 12, 2020, 7:20 PM  

Обикновен живот

1.4K 4 5

...от вечните въпроси

 

 

И съ́лзите от радост са солени,

от сладост любовта горчи,

на самотата свободата най тежи,

животът никога не пита

какво да дава и какво да вземе...

 

Сред хаоса на неизречени слова

и утрини с проспани изгреви,

безбройни нощи без звезди и без луна

цветя без мирис, птици без крила,

и стъпките, удавени в дъжда,

 

хиляди пъти до болка ограбван,

с рани безчетни белязан,

пъзел парче по парче залепен,

цял живот ред по ред

ту рушен, ту наново граден.

 

А малкото останало зръ́нце

опазено от бури и от време,

дълбоко в тебе вкоренено,

незабележимо и безмълвно

отново и отново ще покълва!

 

12,01,2020
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нищо обикновено няма в живота, Пепи.
  • Хареса ми.
  • Благодаря на всички ви!

    ИнаКалина (Красимира Чакърова) - хванала си ме в крачка! Чета, гледам, слушам, и си мисля: значи всеки публично известен останалите никому известни, обикновени хора, минава за необикновен, а всъщност няма обикновен живот и обикновени хора, защото сам по себе си животът е необикновен, а по кой път ще го извървиш не е най-важното, стига да е твоят път. Така и започнах да го пиша - кротко, монотонно, докато един вътрешен глас не ме подсети, че няма нито само розово, нито само черно, а по-скоро имаме различни възприятия и усещания за нещата от живота.

    Ангелче13 (Паднал ангел) - да, ангелче, решенията са избор, резултата е избор на живота

    Деничке - ще мине и тази зима!
  • Поздрав, Пепи 😊
  • Забелязала съм, че имаш способността рязко да сменяш ритъма... тъкмо се отпусне човек на нежния звук и издумка някоя чинела Всеки стих поотделно ми харесва, а диригентът на оркестъра "ту рушен, ту наново граден" от вечните въпроси .

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...