18 oct 2013, 10:05

Обикновени рисунки – 69. Нещо в тишина

  Poesía
1.2K 0 4

 Художник: Хенрик Мозес -

 рисунка с молив

 

То е тиха тъга.

Отминала болка...

Наранила

крилото си

птица.

И само в очите ти

парещо гасне

следа

от изчезнала

в Нищото

светла

сълзица.

Без звук, без шум.

Спомен е...

И ако все още

отнейде се връща,

ти не залоствай

вратите,

а усмихни се,

макар и наум...

Пусни го да влезе -

то си е вкъщи.

 

Б.Калинов – Странник

16. Октомври 2013 г.

Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Калинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми ...
  • Благодаря Ви Румяна!
    Благодаря Ви Ирен!
    С този поетичен
    отклик...
    Човек остава вдъхновен!
    Б.
  • Тъй трябва да е... „не залоствай вратата...”
    Но знаеш ли колко е трудно, когато е наранена душата...
    Мъдър трябва да е човек... да разбира,
    Че всичко което се случва смисъл има.
    Смисъл дълбок... и да го намери...
    Поздрав! С този стих отново десятка уцели!!!
  • Нежно...като полъх от крило на птица!Поздрав!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...