18 oct 2013, 10:05

Обикновени рисунки – 69. Нещо в тишина

  Poesía
1.2K 0 4

 Художник: Хенрик Мозес -

 рисунка с молив

 

То е тиха тъга.

Отминала болка...

Наранила

крилото си

птица.

И само в очите ти

парещо гасне

следа

от изчезнала

в Нищото

светла

сълзица.

Без звук, без шум.

Спомен е...

И ако все още

отнейде се връща,

ти не залоствай

вратите,

а усмихни се,

макар и наум...

Пусни го да влезе -

то си е вкъщи.

 

Б.Калинов – Странник

16. Октомври 2013 г.

Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Калинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми ...
  • Благодаря Ви Румяна!
    Благодаря Ви Ирен!
    С този поетичен
    отклик...
    Човек остава вдъхновен!
    Б.
  • Тъй трябва да е... „не залоствай вратата...”
    Но знаеш ли колко е трудно, когато е наранена душата...
    Мъдър трябва да е човек... да разбира,
    Че всичко което се случва смисъл има.
    Смисъл дълбок... и да го намери...
    Поздрав! С този стих отново десятка уцели!!!
  • Нежно...като полъх от крило на птица!Поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...