Oct 18, 2013, 10:05 AM

Обикновени рисунки – 69. Нещо в тишина

  Poetry
1.2K 0 4

 Художник: Хенрик Мозес -

 рисунка с молив

 

То е тиха тъга.

Отминала болка...

Наранила

крилото си

птица.

И само в очите ти

парещо гасне

следа

от изчезнала

в Нищото

светла

сълзица.

Без звук, без шум.

Спомен е...

И ако все още

отнейде се връща,

ти не залоствай

вратите,

а усмихни се,

макар и наум...

Пусни го да влезе -

то си е вкъщи.

 

Б.Калинов – Странник

16. Октомври 2013 г.

Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Калинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми ...
  • Благодаря Ви Румяна!
    Благодаря Ви Ирен!
    С този поетичен
    отклик...
    Човек остава вдъхновен!
    Б.
  • Тъй трябва да е... „не залоствай вратата...”
    Но знаеш ли колко е трудно, когато е наранена душата...
    Мъдър трябва да е човек... да разбира,
    Че всичко което се случва смисъл има.
    Смисъл дълбок... и да го намери...
    Поздрав! С този стих отново десятка уцели!!!
  • Нежно...като полъх от крило на птица!Поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...