Художник: Хенрик Мозес -
рисунка с молив
То е тиха тъга.
Отминала болка...
Наранила
крилото си
птица.
И само в очите ти
парещо гасне
следа
от изчезнала
в Нищото
светла
сълзица.
Без звук, без шум.
Спомен е...
И ако все още
отнейде се връща,
ти не залоствай
вратите,
а усмихни се,
макар и наум...
Пусни го да влезе -
то си е вкъщи.
Б.Калинов – Странник
16. Октомври 2013 г.
Пловдив
© Борис Калинов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
