18.10.2013 г., 10:05

Обикновени рисунки – 69. Нещо в тишина

1.2K 0 4

 Художник: Хенрик Мозес -

 рисунка с молив

 

То е тиха тъга.

Отминала болка...

Наранила

крилото си

птица.

И само в очите ти

парещо гасне

следа

от изчезнала

в Нищото

светла

сълзица.

Без звук, без шум.

Спомен е...

И ако все още

отнейде се връща,

ти не залоствай

вратите,

а усмихни се,

макар и наум...

Пусни го да влезе -

то си е вкъщи.

 

Б.Калинов – Странник

16. Октомври 2013 г.

Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми ...
  • Благодаря Ви Румяна!
    Благодаря Ви Ирен!
    С този поетичен
    отклик...
    Човек остава вдъхновен!
    Б.
  • Тъй трябва да е... „не залоствай вратата...”
    Но знаеш ли колко е трудно, когато е наранена душата...
    Мъдър трябва да е човек... да разбира,
    Че всичко което се случва смисъл има.
    Смисъл дълбок... и да го намери...
    Поздрав! С този стих отново десятка уцели!!!
  • Нежно...като полъх от крило на птица!Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...