18 окт. 2013 г., 10:05

Обикновени рисунки – 69. Нещо в тишина

1.2K 0 4

 Художник: Хенрик Мозес -

 рисунка с молив

 

То е тиха тъга.

Отминала болка...

Наранила

крилото си

птица.

И само в очите ти

парещо гасне

следа

от изчезнала

в Нищото

светла

сълзица.

Без звук, без шум.

Спомен е...

И ако все още

отнейде се връща,

ти не залоствай

вратите,

а усмихни се,

макар и наум...

Пусни го да влезе -

то си е вкъщи.

 

Б.Калинов – Странник

16. Октомври 2013 г.

Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Калинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми ...
  • Благодаря Ви Румяна!
    Благодаря Ви Ирен!
    С този поетичен
    отклик...
    Човек остава вдъхновен!
    Б.
  • Тъй трябва да е... „не залоствай вратата...”
    Но знаеш ли колко е трудно, когато е наранена душата...
    Мъдър трябва да е човек... да разбира,
    Че всичко което се случва смисъл има.
    Смисъл дълбок... и да го намери...
    Поздрав! С този стих отново десятка уцели!!!
  • Нежно...като полъх от крило на птица!Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...