7 abr 2018, 2:09

Обител на светлината

  Poesía » Otra
1.3K 1 5

 

Опитах се да бъда честен

не струва нищо и е лесно,

но този свят ми стана тесен

и ме посрещаха с насмешка.

 

Фиданка посадих на двора

и някой бързо я прекърши.

Къде ли са добрите хора?

И всъщност имат ли си къщи?

 

Щом птицата у мен порасне,

дано заякне и да литне.

В света навярно има място  –

за светлината ни обител.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слави Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубаво
  • И ще порасне, и ще литне
    високо( може би далеко)
    А пък една земя без птици
    е пуста и безкрайно бедна...

    Браво младежо! Голям си!
  • Прекрасно!
  • Стига да можеш да я запазиш, мястото на Светлината е в сърцето ти!!
    Бъди себе си!!
  • "Къде ли са добрите хора?
    И всъщност имат ли си къщи?"
    Всякъде трябва да имаме Любов, тя е великата сила, но за съжаление сме потъпкали нейната доброта..
    Мястото за "светлата ни обител" е в нашия ум и в нашето сърце.
    Христос Воскресе, Слави!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...