Опитах се да бъда честен –
не струва нищо и е лесно,
но този свят ми стана тесен
и ме посрещаха с насмешка.
Фиданка посадих на двора
и някой бързо я прекърши.
Къде ли са добрите хора?
И всъщност имат ли си къщи?
Щом птицата у мен порасне,
дано заякне и да литне.
В света навярно има място –
за светлината ни обител.
© Слави Тодоров All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
