Обител на светлината
Опитах се да бъда честен –
не струва нищо и е лесно,
но този свят ми стана тесен
и ме посрещаха с насмешка.
Фиданка посадих на двора
и някой бързо я прекърши.
Къде ли са добрите хора?
И всъщност имат ли си къщи?
Щом птицата у мен порасне,
дано заякне и да литне.
В света навярно има място –
за светлината ни обител.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слави Тодоров Всички права запазени
