voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
18 jun 2013, 11:08

Облаци

1.1K 2 19

              

И тези облаци не носят дъжд -

това са тъжни мисли утаени.

И само погледът на силен мъж

ще може да ги разнесе над мене.

 

Под клепките ми спираш - като сън,

и цяла нощ небета ми рисуваш.

Но утрото те грабва пак навън

и аз не зная дали съществуваш,

 

или си блян, измислица добра,

която всички жажди утолява.

Когато тази тайна разбера,

навярно ще съм вече побеляла...

 

Но идвай пак. Мираж в пустинен свят

утеха е за пътника бездомен.

Аз все така ще се разлиствам в цвят,

додето се превърнеш в тъжен спомен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0