voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
18 jun 2013, 11:08

Облаци

1.1K 2 19

              

И тези облаци не носят дъжд -

това са тъжни мисли утаени.

И само погледът на силен мъж

ще може да ги разнесе над мене.

 

Под клепките ми спираш - като сън,

и цяла нощ небета ми рисуваш.

Но утрото те грабва пак навън

и аз не зная дали съществуваш,

 

или си блян, измислица добра,

която всички жажди утолява.

Когато тази тайна разбера,

навярно ще съм вече побеляла...

 

Но идвай пак. Мираж в пустинен свят

утеха е за пътника бездомен.

Аз все така ще се разлиствам в цвят,

додето се превърнеш в тъжен спомен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.3K 5.0