voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
18 jun 2013, 11:08

Облаци

1.1K 2 19

              

И тези облаци не носят дъжд -

това са тъжни мисли утаени.

И само погледът на силен мъж

ще може да ги разнесе над мене.

 

Под клепките ми спираш - като сън,

и цяла нощ небета ми рисуваш.

Но утрото те грабва пак навън

и аз не зная дали съществуваш,

 

или си блян, измислица добра,

която всички жажди утолява.

Когато тази тайна разбера,

навярно ще съм вече побеляла...

 

Но идвай пак. Мираж в пустинен свят

утеха е за пътника бездомен.

Аз все така ще се разлиствам в цвят,

додето се превърнеш в тъжен спомен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0