И тези облаци не носят дъжд -
това са тъжни мисли утаени.
И само погледът на силен мъж
ще може да ги разнесе над мене.
Под клепките ми спираш - като сън,
и цяла нощ небета ми рисуваш.
Но утрото те грабва пак навън
и аз не зная дали съществуваш,
или си блян, измислица добра,
която всички жажди утолява.
Когато тази тайна разбера,
навярно ще съм вече побеляла... ...