voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
Jun 18, 2013, 11:08 AM

Облаци

  Poetry » Love
1.1K 2 19

              

И тези облаци не носят дъжд -

това са тъжни мисли утаени.

И само погледът на силен мъж

ще може да ги разнесе над мене.

 

Под клепките ми спираш - като сън,

и цяла нощ небета ми рисуваш.

Но утрото те грабва пак навън

и аз не зная дали съществуваш,

 

или си блян, измислица добра,

която всички жажди утолява.

Когато тази тайна разбера,

навярно ще съм вече побеляла...

 

Но идвай пак. Мираж в пустинен свят

утеха е за пътника бездомен.

Аз все така ще се разлиствам в цвят,

додето се превърнеш в тъжен спомен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9