voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
Jun 18, 2013, 11:08 AM

Облаци

  Poetry » Love
1.1K 2 19

              

И тези облаци не носят дъжд -

това са тъжни мисли утаени.

И само погледът на силен мъж

ще може да ги разнесе над мене.

 

Под клепките ми спираш - като сън,

и цяла нощ небета ми рисуваш.

Но утрото те грабва пак навън

и аз не зная дали съществуваш,

 

или си блян, измислица добра,

която всички жажди утолява.

Когато тази тайна разбера,

навярно ще съм вече побеляла...

 

Но идвай пак. Мираж в пустинен свят

утеха е за пътника бездомен.

Аз все така ще се разлиствам в цвят,

додето се превърнеш в тъжен спомен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0