18 июн. 2013 г., 11:08
И тези облаци не носят дъжд -
това са тъжни мисли утаени.
И само погледът на силен мъж
ще може да ги разнесе над мене.
Под клепките ми спираш - като сън,
и цяла нощ небета ми рисуваш.
Но утрото те грабва пак навън
и аз не зная дали съществуваш,
или си блян, измислица добра,
която всички жажди утолява.
Когато тази тайна разбера,
навярно ще съм вече побеляла... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация