Облаци
|
И тези облаци не носят дъжд - това са тъжни мисли утаени. И само погледът на силен мъж ще може да ги разнесе над мене.
Под клепките ми спираш - като сън, и цяла нощ небета ми рисуваш. Но утрото те грабва пак навън и аз не зная дали съществуваш,
или си блян, измислица добра, която всички жажди утолява. Когато тази тайна разбера, навярно ще съм вече побеляла...
Но идвай пак. Мираж в пустинен свят утеха е за пътника бездомен. Аз все така ще се разлиствам в цвят, додето се превърнеш в тъжен спомен. |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
