11 oct 2006, 14:28

общество

  Poesía
697 0 2
По безличните улици,
един образ се откроява,
един образ жадуващ
за съпричастие.
Един силует,
се откроява и в мракът
там някъде стаен,
да пречупи иска
бунтът на младежа,
като сянка се слива
с него.
Морал.
Отвсякъде задушен
младият прекланя
глава на обществото
което само чака
да го обезглави,
да стане като тях,
безличен.
Искат те,злорадо
да изпусне той,
магическите мигове
на своята бурна
независимост.
Да го пречупят,
склонят,обезличат,
клонират.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...