11 oct 2006, 14:28

общество

  Poesía
694 0 2
По безличните улици,
един образ се откроява,
един образ жадуващ
за съпричастие.
Един силует,
се откроява и в мракът
там някъде стаен,
да пречупи иска
бунтът на младежа,
като сянка се слива
с него.
Морал.
Отвсякъде задушен
младият прекланя
глава на обществото
което само чака
да го обезглави,
да стане като тях,
безличен.
Искат те,злорадо
да изпусне той,
магическите мигове
на своята бурна
независимост.
Да го пречупят,
склонят,обезличат,
клонират.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...