11 oct 2006, 14:28

общество 

  Poesía
537 0 2
По безличните улици,
един образ се откроява,
един образ жадуващ
за съпричастие.
Един силует,
се откроява и в мракът
там някъде стаен,
да пречупи иска
бунтът на младежа,
като сянка се слива
с него.
Морал.
Отвсякъде задушен
младият прекланя
глава на обществото
което само чака
да го обезглави,
да стане като тях,
безличен.
Искат те,злорадо
да изпусне той,
магическите мигове
на своята бурна
независимост.
Да го пречупят,
склонят,обезличат,
клонират.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??