19 ago 2015, 11:33

Очакван юлски дъжд

872 0 7

Тъй дълго чакан, този дъжд
във пазвата на лятото набъбнал.
Ще щурне някак, ей тъй изведнъж
с крилете бели облаци разгърнал.

И знам, като дете, ще трополи
по покриви, площади и паважи.
Ако заспя в съня ми на вълни
с дъха на сто морета ще нахлуе.

Със ноти - ромоления, ще гали,
и летен, топъл дъжд, ще звънне.
Луната - кръглолика зад мъгли
лицето си навярно ще прикрие.

Поисках дъжд, да охлади кръвта ми,
накипнала от слънчеви горения.
Със музиката на Шопен заромоли
не накакъв си дъжд, а дълго чакания...

... той влезе във съня ми на вълни
и станах бряг на всичките морета.
Отключени са Райските врати
с дъжда на юлските звънчета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тиха, дъждовна и вярваща в Бога поезия.
    "Отключени са Райските врати
    с дъжда на юлските звънчета."!
  • Хубаво е... картина се появява в съзнанието.
  • Ммммм..., впечатляващ изказ..., мелодично и динамично...!!!
    "Със ноти - ромоления, ще гали,
    и летен, топъл дъжд, ще звънне.
    Луната - кръглолика зад мъгли
    лицето си навярно ще прикрие."
  • пращам ти го този дъжд
  • Красиво!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...