Очакван юлски дъжд
Тъй дълго чакан, този дъжд
във пазвата на лятото набъбнал.
Ще щурне някак, ей тъй изведнъж
с крилете бели облаци разгърнал.
И знам, като дете, ще трополи
по покриви, площади и паважи.
Ако заспя в съня ми на вълни
с дъха на сто морета ще нахлуе.
Със ноти - ромоления, ще гали,
и летен, топъл дъжд, ще звънне.
Луната - кръглолика зад мъгли
лицето си навярно ще прикрие.
Поисках дъжд, да охлади кръвта ми,
накипнала от слънчеви горения.
Със музиката на Шопен заромоли
не накакъв си дъжд, а дълго чакания...
... той влезе във съня ми на вълни
и станах бряг на всичките морета.
Отключени са Райските врати
с дъжда на юлските звънчета.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
