19 авг. 2015 г., 11:33

Очакван юлски дъжд

865 0 7

Тъй дълго чакан, този дъжд
във пазвата на лятото набъбнал.
Ще щурне някак, ей тъй изведнъж
с крилете бели облаци разгърнал.

И знам, като дете, ще трополи
по покриви, площади и паважи.
Ако заспя в съня ми на вълни
с дъха на сто морета ще нахлуе.

Със ноти - ромоления, ще гали,
и летен, топъл дъжд, ще звънне.
Луната - кръглолика зад мъгли
лицето си навярно ще прикрие.

Поисках дъжд, да охлади кръвта ми,
накипнала от слънчеви горения.
Със музиката на Шопен заромоли
не накакъв си дъжд, а дълго чакания...

... той влезе във съня ми на вълни
и станах бряг на всичките морета.
Отключени са Райските врати
с дъжда на юлските звънчета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тиха, дъждовна и вярваща в Бога поезия.
    "Отключени са Райските врати
    с дъжда на юлските звънчета."!
  • Хубаво е... картина се появява в съзнанието.
  • Ммммм..., впечатляващ изказ..., мелодично и динамично...!!!
    "Със ноти - ромоления, ще гали,
    и летен, топъл дъжд, ще звънне.
    Луната - кръглолика зад мъгли
    лицето си навярно ще прикрие."
  • пращам ти го този дъжд
  • Красиво!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...