6 sept 2017, 23:21  

Очакване

  Poesía
562 0 1

Уличните лампи светнаха

и кучето под пейката се сви.

Локвите тревожно блеснаха,

прозорци гаснат един по един.

 

Какво работиш в тези часове?

С приятели ли ти празнуваш?

Или си в клопката на врагове?

С любовница ли днес пътуваш?

 

Гняв и болка вият в мен сега.

Телефонът ти – изключен е.

Спят спокойно двете ти деца.

Телевизорът  – ненужен е.

 

И ето – държим се за ръце.

Нескрито от хората – целуваш ме.

После галиш мойте рамене.

Това истина ли е, сънувам ли?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....