6 сент. 2017 г., 23:21  

Очакване

564 0 1

Уличните лампи светнаха

и кучето под пейката се сви.

Локвите тревожно блеснаха,

прозорци гаснат един по един.

 

Какво работиш в тези часове?

С приятели ли ти празнуваш?

Или си в клопката на врагове?

С любовница ли днес пътуваш?

 

Гняв и болка вият в мен сега.

Телефонът ти – изключен е.

Спят спокойно двете ти деца.

Телевизорът  – ненужен е.

 

И ето – държим се за ръце.

Нескрито от хората – целуваш ме.

После галиш мойте рамене.

Това истина ли е, сънувам ли?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...