6 сент. 2017 г., 23:21  

Очакване

563 0 1

Уличните лампи светнаха

и кучето под пейката се сви.

Локвите тревожно блеснаха,

прозорци гаснат един по един.

 

Какво работиш в тези часове?

С приятели ли ти празнуваш?

Или си в клопката на врагове?

С любовница ли днес пътуваш?

 

Гняв и болка вият в мен сега.

Телефонът ти – изключен е.

Спят спокойно двете ти деца.

Телевизорът  – ненужен е.

 

И ето – държим се за ръце.

Нескрито от хората – целуваш ме.

После галиш мойте рамене.

Това истина ли е, сънувам ли?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...