6.09.2017 г., 23:21  

Очакване

561 0 1

Уличните лампи светнаха

и кучето под пейката се сви.

Локвите тревожно блеснаха,

прозорци гаснат един по един.

 

Какво работиш в тези часове?

С приятели ли ти празнуваш?

Или си в клопката на врагове?

С любовница ли днес пътуваш?

 

Гняв и болка вият в мен сега.

Телефонът ти – изключен е.

Спят спокойно двете ти деца.

Телевизорът  – ненужен е.

 

И ето – държим се за ръце.

Нескрито от хората – целуваш ме.

После галиш мойте рамене.

Това истина ли е, сънувам ли?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...