Уличните лампи светнаха
и кучето под пейката се сви.
Локвите тревожно блеснаха,
прозорци гаснат един по един.
Какво работиш в тези часове?
С приятели ли ти празнуваш?
Или си в клопката на врагове?
С любовница ли днес пътуваш?
Гняв и болка вият в мен сега.
Телефонът ти – изключен е.
Спят спокойно двете ти деца.
Телевизорът – ненужен е.
И ето – държим се за ръце.
Нескрито от хората – целуваш ме.
После галиш мойте рамене.
Това истина ли е, сънувам ли?
© Вяра Николова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
