Очите на ината са солени
Очите на тъгата са зелени.
Селвер
Завесата пред Господа се вдига.
За изповед мълчим като големи.
В признанието хлъзгаво на риба
очите на ината са солени.
Ще кажат може би по новините –
нарочно че пресичам на червено.
Горях и върху пепелта подписвах
единственото свое престъпление.
Да давам път на празни великани,
да давам тон на непризната песен,
да давам знак от думи неразбрани,
да давам власт, окови да усещам.
От крясъка си шепота отгледах.
През себе си препускам и се губя.
Не се познавам. Копие съм бледо
на тъжна сянка от наивен въздух.
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Аз ви благодаря, че отделихте време да прочетете!
-
Като за мен написано!
-
Мари, Ники, благодаря ви от сърце! Лятно и щурчово да ви е!
-
Чудесна поанта Райне!
Винаги си различна и иновативна!
А поезията ти е размисъл за нови хоризонти! -
Познавам таланта ти, но той винаги успява да ме изненада! Прекрасна поанта, Райне!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
