Очите на ината са солени
Очите на тъгата са зелени.
Селвер
Завесата пред Господа се вдига.
За изповед мълчим като големи.
В признанието хлъзгаво на риба
очите на ината са солени.
Ще кажат може би по новините –
нарочно че пресичам на червено.
Горях и върху пепелта подписвах
единственото свое престъпление.
Да давам път на празни великани,
да давам тон на непризната песен,
да давам знак от думи неразбрани,
да давам власт, окови да усещам.
От крясъка си шепота отгледах.
През себе си препускам и се губя.
Не се познавам. Копие съм бледо
на тъжна сянка от наивен въздух.
